“Дон Кихот-безумец и мъдрец”

С романа си “Дон Кихот” Сервантес оставя завинаги следа в историческото и културно развитие на човечеството.
Дон Кихот е мъдрец в своите намерения.в идеала си и в словото,което проповядва.Но той е и безумец в действията си , в средствата ,които използва срещу злото.Авторът ни разкрива образа на един смешен,трагичен и мъдър човек,който се опитва да промени света.
Пародията критикува и отрича грозното през интелектуалното превъзходство на човешкия дух.За Сервантес обект на критика са рицарските романи.Той открива в тях несъответствие, грозота и тя трябва да бъде отречена чрез смеха.Авторът създава художествен образ,който да отрече грозотата.Този образ пародира етично,чрез смеха,грешното,грозното в рицарството и романите,свързани с него.


Пародията в романа е изразена на всички нива.Писателят пародира сюжетно-композиционната структура на рицарските романи.Докато в рицарския роман странсванията на героя са низ от приключения-подвизи в името на дамата на сърцето,в “Дон Кихот” приключенията на странстващия рицар са поредица от несполуки.Почти навсякъде героят търпи поражения и благородните му намерения се осуетяват:
Изтормозеното ратайче е напердашено от господаря си,щом смахнатия рицар си тръгва;освободените каторжници,които трябва да се явят пред Дулсинея дел Тобосо, ще се възползват от новопридобитата си свобода за деяния във вреда на обществото;нападението над погребалната процесия,която Дон Кихот взима за отвличане на благородна прицеса,завършва с осакатяване на невинния лиценциат,който горчиво жали,че е попаднал на пътя на странстващия рицар.
Още по-последователна е пародията на равнище”персонажи”.Дон Кихот и Санчо Панса са пълна противоположност на традиционните рицар и оръженосец.Преди всичко те са прехвърлили възрастта,подходяща за странстващ рицар и неговия придружител:идалгото е петдесетгодишен, от неназовано село в испанската правинция Ла Манча.Възрастта на Санчо не е уточнена,но той вече има дъщеря,така че едва ли е много по-млад от него.
Пародията е проведена и на равнище “значещи имена”.Името на героя на испански се превежда”задница на товарно животно,кон”.Значещо е и името на оръженосеца му.В превод то означава Санчо Търбуха.
Двамата герои са в контрастна опозиция:Дон Кихот е висок,слаб,блед и изпит,докато Санчо е нисък и закръглен.Още на пръв поглед те представлявят невероятно комична двойка:Дон Кихот възседнал високия си дръглив кон,и Санчо на своето магаре,чиято глава едва достига до коленете на господаря му.
Комизмът е удвоен и от името на рицарския кон,който е кръстен Росинант,което в превод значи"бивш кон".
За да се въплъти изцяло в ролятя на рицар Дон Кихот не пропуска да си избере дама на сърцето.Това е пъпчивата му съселянка Алданса Лоренсо,която се преобразява в прекрасната Дулсинея дел Тобосо,в името на която смелият рицар извършва подвизите си.Това име също има смислов нюанс.Преведено то означава "Сладуна".
Основният източник,който подтиква героят към бунт,към промяна на положението,в което се намира, са рицарските романи.Преди да се запознае с тази литература ,Дон Кихот е примирен с действителността,но след прочита й той сякаш вижда светлина в тунела и започва да вярва в идеята,че може да промени света.
След като се заема с целите си и заживява в свои собствен свят,той се сблъсква с реалния свят,който е изпълнен със зло,неправда,потъпкани нравствени ценности.
Негативното винаги доминира и злото е вездесъщо.Справедливата кауза на хуманнотта се оказва трудно постижимаТя е заложена в човешката природа,но невинаги реалностите в действителността позволяват нейната истинска изява.Твърде често хуманността се оказва недостатък,странно отклонение от установеното,затова и единственият защитник на човека и неговите права като такъв-Дон Кихот-в романа на Сервантес е обявен за луд.
За него умопобъркването на героя е резултат от пагубния навик да чете рицарски романи до степен да пожелае сам да стане странстващ рицар.Следователно лудостта на героя е избирателна,тя е мания на тема рицарство.Докато се превъплъщава в ролята си на странстващ рицар,Дон Кихот е способен на всякакви безумни постъпки,но при обстоятелства,неутрални спрямо рицарската авантюра,той се проявява като мъдър и разумен човек.
1/Героят му е единственият човек с рицарско достойнство,познал човешкото дори и в безнравствения облик на своите съвременници.Той има силата и мъдростта да намери извинения за грозно деформираната им същност,но и великодушието да им подари част от нравственото богатство на своята духовна извисеност./
Дон Кихот е тъжното откровение на Сервантес за безумната смелост на човешкия разум да изрече голямата страшна истина за света.Авторът въвежда темата за лудостта,която има външно и вътрешно проявление.”Болно” е времето,в което живее Сервантес.Той съзира “лудостта” на обществения антиразум.
За да противодейства,създава друг,"преобърнат свят"-идеята за високата хуманност,отразена в съзнанието на неговия герой Дон Кихот.Търсенето на доброто и хуманното се приема за лудост,защото подобни намерения и действия звучат анахронично в свят с дълбоки нравствени деформации.
/1/ Идалгото е еднавременно смешен среднавековен рицар и тъжен човек от епохата на Късния ренесанс.Високият идеал за хуманност,който преследва героят на Сервантес,е рицарски по своето съдържание.Изпълнен е с дастойнство и чест.Целите са благородни,но средствата са анахронични,смешни,неадекватни.Неговите намерения са рицарски,т.е нравствено почтени и благородни,но резултатът от действията му-печален.Затова и Санчо Панса го нарича”Рицарят на печалния образ”.Но може би го нарича така,защото безкрайно тъжен е светът,в който живеят.
Анахронизмът,както и пародията,преобладава в романа.Рицарят и неговият оръженосец се появяват в свят,в който вече няма място за тях.Времето на странстващото рицарство отдавна е отминало,нещо повече,новото време е принципно враждебно на рицарския кодекс с неговите повели да бъдат защитавани слабите и угнетените,вдовиците,жените и сираците.Затова в повечето случаи намесата на Дон Кихот в името но справедливостта води до резултати,противоположни на намеренията му.Въоръжението му е в килера,покрито с мухъл и ръжда.
Трагизмът на героя се изразява в неспособнстта му да превърне реалният свят във въображаемия свят,в който той живее като рицар.
Един от основните мотиви в творбата е мотивът за духовната смърт и че тя винаги предшества физическата.Дон Кихот е мъртъв още в началото на романа и може би това го подтиква към следващите му действия.Той не се страхува от смъртта.В края на втория том завърналият се на село Дон Кихот окончателно се избавя от рицарските си илюзии и се превръща в дон Алонсо Кихано Добрия.Санчо полага големи усилия,за да накара господаря си да повярва,че зли вълшебници са превърнали любимата му и нейните компаньонки в обикновени селянки.Рицарската възвишеност и безукорност на героя приемат по-изчистени форми в тази част.Така например при приключението с лъва вече няма развихрено въображение и халюцинации:героят вижда лъв и влиза безстрашно в клетката му,без да го вижда в друг облик.
Цитат:........
Романът на Сервантес е трагична мечта на човешките общества за свят без насилие и нравствени деформации.Но всяка епоха преминава през болката и страданието на печалния Рицар на доброто-Дон Кихот,оставил ни своите уроци по хуманност и нравственост.